Села събират слава и туристи с мечки и Тръмп на дувара
Ентусиазъм и бригадирски труд раждат множеството нови атракции
Християнски кръст, трицветното знаме, голяма мечка, шарени дувари, мостове с катинари, заключили любовта на двама влюбени вечно или холивудски надписи са новите атракции на села и градове в цяла България. Някъде тяхното присъствие е толкоз магнетично, че към този момент никой не помни остарялото име на мястото и какво е имало там преди време. Новите атракции сътвориха и нови направления и на локалните хора, и на техните посетители.
Тръмп към този момент не е президент, само че още краси дувара в Старо Железаре
Старо Железаре се популяризира със своите изрисувани дувари, от които до международни звезди и политически водачи като Елизабет Втора, Доналд Тръмп и Владимир Путин, достойнство седят локалните поданици баба Велика и дядо Иван. Сигурно това щеше да бъде следващото село, потънало в давност, в случай че не беше самодейността на художника Венцислав Пирянков и неговата полска брачна половинка Катажина. Двамата живеят в Познан, само че всяко лято се връщат в родното село на Венци, към този момент дружно и със студентите си, с цел да рисуват върху стените на къщите, оградите и портите. Така Старо Железаре се трансформира в най-голямата и непрекъсната открита артгалерия в България.
Леля Стефана от Старо Железаре и нейното магаренце заедно с Бриджит Бардо посрещат гостите на селото
Ако влезеш в средногорското село Климент, попадаш в същинска приказка - шевици по оградите, макети на занаятчии в облекла от епохата, в които можеш да „ влезеш “ и да се претвориш в краварка, която дои, в розоберачка или селския ковач. Тук си имат Алея на родовете и писана каручка с магаренце, с цел да припомня за живота в предишното.
Стар кьошк на 300 години, непокътнат изцяло, само че украсяван съгласно сезона и празника, е мястото за отдих и раздумка на млади и остарели в карловското село Столетово.
Новите атракции са на всяка крачка и не престават да се множат. Покрай тази мода възкръсна и ползата към скулптурни монументи и исторически здания и дружно с тях постоянно са декор за групови фотоси или селфита.
Модата да се основават нови детайли в селищната среда породи преди към 10-ина години. Народът закопня да прави нещо с ръцете си, което да бъде харесано и обичано от всички. Младежи потърсиха за поддръжка на ентусиазма си и дребните си планове помощ от неправителствени организации или от ведомства. По-възрастните, осланяйки се загатна от бригадирския живот по времето на соца, сами започнаха да градят. Някъде и локалната власт оказа помощ. Навсякъде обаче в основата на самодейността е ентусиазмът и желанието на хората да слагат собствен знак, с който да се разпознават като локални поданици, като хора от един набор, като съидейници с една концепция.
Така в жилищния квартал „ Сарая “ на Сопот се появи голяма мечка - знак на Балкана, който се издига над града, в това време и обичан воин от приказките за деца.
В Паничери хора, родени в една година, събраха пари да възстановят красивата кула на площада и пуснат спрелия преди десетилетия часовник.
Край хисарския квартал „ Момина баня “ запалянковци издигнаха кръст. Християнският знак, подложен на хълмовете край обитаемоте места, пази жителите на Михилци, Бегунци, родопските села. Оттам всекидневно се веят и трибагреници.
Колко трайно ще останат в живота на селото или града новите атракции, ще решат времето и човешката грижа за тях. Но факт е, че „ Кръстът “, „ Мечката “, „ Самолетът “ и „ Надписът “ към този момент смениха старите названия на местата, където са сложени. В Баня към този момент споделят, че отиват да пият кафе „ На самолета “, макар че близкото кафене си има друго име, което обаче никой не го знае. В Климент се снимат на „ писаната каручка “, а в Карлово не вървят на разходка до Баджа кая, а „ На кръста “.
Около Пловдив си мерят кръстовете
28-метров кръст светна на един от хълмовете в Марково и пази жителите на селото. Той бе осветлен като знак на вярата и покровител на селото, прочуло се като пловдивския Бевърли Хилс поради огромните и скъпи къщи.
Жителите на най-голямото село в община „ Родопи ” Цалапица също имат своя забележителност. 8-метров кръст, издигащ се на върха на могилата " Чернота ", пази селото от бедствия.
Християнският знак бе подложен благодарение на доброволци, а отец Васил освети кръста. Той е подаяние от Йордан Гълъбов, а направата е на локална компания.
Поставянето му на хълма в местността Чернота не е определена инцидентно. Тя е обвързвана с историята за Спас - спасителя на Цалапица.
Легендата гласи, че по време на турското иго селото е било постоянно нападано и разграбвано, защото било ситуирано на значим за това време кръстопът. По това време Цалапица била оградена с канали от всички страни, а на върха на могилата имало наблюдателница.
Когато наближавали турски войски, наблюдаващият биел камбана от върха на хълма и селяните се скривали в рова.
С царска помощ в Баня кацна бомбардировач Су-22
Един бомбардировач Су-22 се приземи до кметството в град Баня. От 2007 година до момента той стои там и притегля хлапета и техните родители да го прегледат и се снимат. Самолетът даде име и на алеята край него. Съветският аероплан пристигна за един празник на курортното градче. Поискаха го членовете на локалния авиоклуб „ Старопланински орли ”, с цел да символизира тяхната активност. По това време предприемачът Костадин Чанов, създател на клуба, който към този момент е мъртвец, построи лично летище за леки самолети край Баня. И той, и членовете на авиоклуба смятаха, че мощният бомбардировач ще притегля вниманието на гостите на Баня. Оттогава по огромното му туловище непрекъснато се катерят деца.
Самолетът дойде със съдействието на тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски, който по това време бе с адресна регистрация в града. Неговото транспортиране по автомагистрала " Тракия " и по пътя Пловдив-Баня бе незабравимо. Огромната машина на няколко пъти затапваше интензивния трафик.
Бомбардировачът към този момент е локална атракция, пред която всеки курортист се усеща задължен да се снима.
Топове и гаубици стоят на стража в Подбалкана
Черешови топчета и оръдия, които към този момент не гърмят, са същинска атракция в Подбалкана. Символът на Априлското въстание е позициониран пред постройката на Общината в Карлово. Топчето по традиция гърми на няколко празника. Около 50 оръдия от Втората международна война пък са ситуирани край войнишките монументи от Клисура до Калофер. Оръдията са на позиция по площадите на Кърнаре, Слатина, Васил Левски, Домлян, Дъбене, Бегунци, Калофер. Две гаубици са като пазач до паметника на военачалник Николай Столетов в селото, което носи неговото име.
Кметовете стартират да красят своите обитаеми места в средата на 90-те години на предишния век, когато потеглят фрапантни съкращения в Българската войска. В Подбалкана пръв се сеща за това тогавашният кмет на Клисура Борис Спиров. Той даже взема решение да направи музей на артилерията с експозиционна зала и мултимедия, само че концепцията по този начин и не се реализира. И до момента обаче край града на Боримечката има десетина топа.
Оръдията, които се трансфораха в монументи, са руско произвеждане и са гърмели против войските на Хитлер. Абревиатурата ЗИС на завода, който ги е създал, се разчита като " Завод имени Сталина ". Другият тип, които са на стража, са 122-милимитрови гаубици.
Макар с дулата си и студените си железни тела топовете да наподобяват страховито, те са напълно безвредни, настояват военни експерти. Дулата са заварени, а протежението им е продупчено, с тях не може да се стреля. Металните чудовища не стават и за скрап. Те са отлети от специфични сплави, които не могат да се претопяват.
Забърдо напира за населено място №1 по атракции в ЕС
Кметът на родопското село Забърдо Валентин Черпоков и селото му се трансфораха в безспорна национална атракция. " Той работи неуморно селото му е да е известно на картата на международния туризъм и е дипломат на България по света ". С тези думи спецовете в туризма отличиха на гала в София управника на родопското село. Той пък се похвали, че Забърдо кандидатства за населено място с най-вече атракции в Европейския съюз.
Кметът Валентин Черпоков
Последната от тях бе паметникът " Гълъб на мира ", изработен от 250 военни каски. Фигурата е с височина пет метра и тежи 200 кг. Монументът е дело на скулптора Антон Урдажиев. " Символът на мира е нашето обръщение за съгласие и благополучие на всички хора по Земята ", изясни кметът Валентин Черпоков.
В родопското селце беше основан атрактивен състав " Евробаби ", които изпрати ария за Барак Обама при встъпването му в служба, а в отговор пристигна писмо от Овалния кабинет. Музикален привет имаше и за сватбата на Кейт и принц Уилям, както и за футболната легенда Христо Стоичков, който постоянно гостува в Забърдо.
В Сопот тачат надписа „ Аз съм българче “ като нравствен олтар
Уникален надпис " Аз съм българче " грее над Сопот. Той е построен от каменни букви с височина 3 метра, дълъг е 40 метра и се вижда от всички точки на града, Стремската котловина и от Подбалканския път. Извисява се там от 2017 година. Първите думи от Вазовото стихотворение са издигнати в местността Трапето край старинния параклис. " Аз съм българче " е името и на мемориалния комплекс, който се построява няколко месеца след надписа. Идеята е на кмета Деян Дойнов, който е отпред на Общината от 2015 година, и на неговия предходник Христо Цолев. Още с построяването му стана ясно, че мястото ще стане сакрално за сопотненци и прелъстителен център за гостите и туристите.
Комплексът „ Аз съм българче “ бе открит публично на 9 юли, рождената дата на Иван Вазов, с рекордно дълъг български трикольор, който в началото покриваше надписа, а след това кметът Деян Дойнов и вицепрезидентът Илияна Йотова, дружно с родолюбиви жители, придвижиха знамето в града пред паметника на националния стихотворец.
Изборът на мястото не е инцидентно. Буквите на Вазовото стихотворение гледат към града от историческия рид Трапето. През Средновековието тук се е намирал величествен православен храм, останал в националната памет с името „ Бяла църква “. Той греел с белите си стени и високата си снага и се виждал даже от Песнопойския хълм на пътя от Пловдив към Карлово. За малко в тези времена обитаемото място също носело името Бяла църква, под което участва и в романа „ Под игото “. Тук е било и килийното учебно заведение, в което Вазов се научил на четмо и писмо. През вековете от храма „ Бяла църква “ оживяла една абсида и по-късно тя станала част от днешния параклис „ Покров Богородичен “.
Стана традиция кметът Деян Дойнов да насочва най-важните послания към жителите на общината край гигантския надпис. „ За мен и моите съграждани това място е нравствен олтар. За да приказваш от него, би трябвало да си откровен, с чиста съвест и положителни планове “, напомни Дойнов. Още с построяването на комплекса той стана мястото, от което всяка година се афишират носителите на Вазовите награди и от които се оправят значими послания.
Макар да не е обект от музей „ Иван Вазов “, „ Аз съм българче “ се посещава от стотици деца, които идват на екскурзия в Сопот, от гостите на града, от безчет туристи. Снимки с надписа греят всекидневно и в обществените мрежи.
Карловци пият кафе и гледат Стремската долина
Големият православен кръст и параклисът „ Свети Иван Рилски “ бдят над Карлово от старопланинския рид над града. Пътеката до там е обичано място за релакс, само че и същинска атракция, която притегля погледите на гостите и туристите. Някои от ценителите на това място отиват до там и с термосче, с цел да отпита чашка горещо кафе, до момента в който гледат Стремската котловина в нозете си.
Вече едвам неколцина паметливи и доста възрастни карловци си спомнят, че преди време голата околност над града се наричала Баджа кая (в превод от турски - Скален комин). Името идва от канара, висока 15 метра, с дребна празнина като пещера в нея. Но към този момент близо две десетилетия всички споделят на въпросното място Кръста. Християнският знак е повдигнат през 2003 година по предложение на Николай Михайлов. Той е внук на прочут локален духовник, а една нощ сънувал, че на голото било работят лечебни сили. Идеята му е подкрепена от предприемачите Любен Белперчинов, Ненко Чернооков, някогашния дълготраен шеф на ВМЗ Ангел Писков и скулптора Димитър Рашков. Две години по-късно се появява и параклисът.
Християнски кръст, трицветното знаме, голяма мечка, шарени дувари, мостове с катинари, заключили любовта на двама влюбени вечно или холивудски надписи са новите атракции на села и градове в цяла България. Някъде тяхното присъствие е толкоз магнетично, че към този момент никой не помни остарялото име на мястото и какво е имало там преди време. Новите атракции сътвориха и нови направления и на локалните хора, и на техните посетители.
Тръмп към този момент не е президент, само че още краси дувара в Старо Железаре
Старо Железаре се популяризира със своите изрисувани дувари, от които до международни звезди и политически водачи като Елизабет Втора, Доналд Тръмп и Владимир Путин, достойнство седят локалните поданици баба Велика и дядо Иван. Сигурно това щеше да бъде следващото село, потънало в давност, в случай че не беше самодейността на художника Венцислав Пирянков и неговата полска брачна половинка Катажина. Двамата живеят в Познан, само че всяко лято се връщат в родното село на Венци, към този момент дружно и със студентите си, с цел да рисуват върху стените на къщите, оградите и портите. Така Старо Железаре се трансформира в най-голямата и непрекъсната открита артгалерия в България.
Леля Стефана от Старо Железаре и нейното магаренце заедно с Бриджит Бардо посрещат гостите на селото
Ако влезеш в средногорското село Климент, попадаш в същинска приказка - шевици по оградите, макети на занаятчии в облекла от епохата, в които можеш да „ влезеш “ и да се претвориш в краварка, която дои, в розоберачка или селския ковач. Тук си имат Алея на родовете и писана каручка с магаренце, с цел да припомня за живота в предишното.
Стар кьошк на 300 години, непокътнат изцяло, само че украсяван съгласно сезона и празника, е мястото за отдих и раздумка на млади и остарели в карловското село Столетово.
Новите атракции са на всяка крачка и не престават да се множат. Покрай тази мода възкръсна и ползата към скулптурни монументи и исторически здания и дружно с тях постоянно са декор за групови фотоси или селфита.
Модата да се основават нови детайли в селищната среда породи преди към 10-ина години. Народът закопня да прави нещо с ръцете си, което да бъде харесано и обичано от всички. Младежи потърсиха за поддръжка на ентусиазма си и дребните си планове помощ от неправителствени организации или от ведомства. По-възрастните, осланяйки се загатна от бригадирския живот по времето на соца, сами започнаха да градят. Някъде и локалната власт оказа помощ. Навсякъде обаче в основата на самодейността е ентусиазмът и желанието на хората да слагат собствен знак, с който да се разпознават като локални поданици, като хора от един набор, като съидейници с една концепция.
Така в жилищния квартал „ Сарая “ на Сопот се появи голяма мечка - знак на Балкана, който се издига над града, в това време и обичан воин от приказките за деца.
В Паничери хора, родени в една година, събраха пари да възстановят красивата кула на площада и пуснат спрелия преди десетилетия часовник.
Край хисарския квартал „ Момина баня “ запалянковци издигнаха кръст. Християнският знак, подложен на хълмовете край обитаемоте места, пази жителите на Михилци, Бегунци, родопските села. Оттам всекидневно се веят и трибагреници.
Колко трайно ще останат в живота на селото или града новите атракции, ще решат времето и човешката грижа за тях. Но факт е, че „ Кръстът “, „ Мечката “, „ Самолетът “ и „ Надписът “ към този момент смениха старите названия на местата, където са сложени. В Баня към този момент споделят, че отиват да пият кафе „ На самолета “, макар че близкото кафене си има друго име, което обаче никой не го знае. В Климент се снимат на „ писаната каручка “, а в Карлово не вървят на разходка до Баджа кая, а „ На кръста “.
Около Пловдив си мерят кръстовете
28-метров кръст светна на един от хълмовете в Марково и пази жителите на селото. Той бе осветлен като знак на вярата и покровител на селото, прочуло се като пловдивския Бевърли Хилс поради огромните и скъпи къщи.
Жителите на най-голямото село в община „ Родопи ” Цалапица също имат своя забележителност. 8-метров кръст, издигащ се на върха на могилата " Чернота ", пази селото от бедствия.
Християнският знак бе подложен благодарение на доброволци, а отец Васил освети кръста. Той е подаяние от Йордан Гълъбов, а направата е на локална компания.
Поставянето му на хълма в местността Чернота не е определена инцидентно. Тя е обвързвана с историята за Спас - спасителя на Цалапица.
Легендата гласи, че по време на турското иго селото е било постоянно нападано и разграбвано, защото било ситуирано на значим за това време кръстопът. По това време Цалапица била оградена с канали от всички страни, а на върха на могилата имало наблюдателница.
Когато наближавали турски войски, наблюдаващият биел камбана от върха на хълма и селяните се скривали в рова.
С царска помощ в Баня кацна бомбардировач Су-22
Един бомбардировач Су-22 се приземи до кметството в град Баня. От 2007 година до момента той стои там и притегля хлапета и техните родители да го прегледат и се снимат. Самолетът даде име и на алеята край него. Съветският аероплан пристигна за един празник на курортното градче. Поискаха го членовете на локалния авиоклуб „ Старопланински орли ”, с цел да символизира тяхната активност. По това време предприемачът Костадин Чанов, създател на клуба, който към този момент е мъртвец, построи лично летище за леки самолети край Баня. И той, и членовете на авиоклуба смятаха, че мощният бомбардировач ще притегля вниманието на гостите на Баня. Оттогава по огромното му туловище непрекъснато се катерят деца.
Самолетът дойде със съдействието на тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски, който по това време бе с адресна регистрация в града. Неговото транспортиране по автомагистрала " Тракия " и по пътя Пловдив-Баня бе незабравимо. Огромната машина на няколко пъти затапваше интензивния трафик.
Бомбардировачът към този момент е локална атракция, пред която всеки курортист се усеща задължен да се снима.
Топове и гаубици стоят на стража в Подбалкана
Черешови топчета и оръдия, които към този момент не гърмят, са същинска атракция в Подбалкана. Символът на Априлското въстание е позициониран пред постройката на Общината в Карлово. Топчето по традиция гърми на няколко празника. Около 50 оръдия от Втората международна война пък са ситуирани край войнишките монументи от Клисура до Калофер. Оръдията са на позиция по площадите на Кърнаре, Слатина, Васил Левски, Домлян, Дъбене, Бегунци, Калофер. Две гаубици са като пазач до паметника на военачалник Николай Столетов в селото, което носи неговото име.
Кметовете стартират да красят своите обитаеми места в средата на 90-те години на предишния век, когато потеглят фрапантни съкращения в Българската войска. В Подбалкана пръв се сеща за това тогавашният кмет на Клисура Борис Спиров. Той даже взема решение да направи музей на артилерията с експозиционна зала и мултимедия, само че концепцията по този начин и не се реализира. И до момента обаче край града на Боримечката има десетина топа.
Оръдията, които се трансфораха в монументи, са руско произвеждане и са гърмели против войските на Хитлер. Абревиатурата ЗИС на завода, който ги е създал, се разчита като " Завод имени Сталина ". Другият тип, които са на стража, са 122-милимитрови гаубици.
Макар с дулата си и студените си железни тела топовете да наподобяват страховито, те са напълно безвредни, настояват военни експерти. Дулата са заварени, а протежението им е продупчено, с тях не може да се стреля. Металните чудовища не стават и за скрап. Те са отлети от специфични сплави, които не могат да се претопяват.
Забърдо напира за населено място №1 по атракции в ЕС
Кметът на родопското село Забърдо Валентин Черпоков и селото му се трансфораха в безспорна национална атракция. " Той работи неуморно селото му е да е известно на картата на международния туризъм и е дипломат на България по света ". С тези думи спецовете в туризма отличиха на гала в София управника на родопското село. Той пък се похвали, че Забърдо кандидатства за населено място с най-вече атракции в Европейския съюз.
Кметът Валентин Черпоков
Последната от тях бе паметникът " Гълъб на мира ", изработен от 250 военни каски. Фигурата е с височина пет метра и тежи 200 кг. Монументът е дело на скулптора Антон Урдажиев. " Символът на мира е нашето обръщение за съгласие и благополучие на всички хора по Земята ", изясни кметът Валентин Черпоков.
В родопското селце беше основан атрактивен състав " Евробаби ", които изпрати ария за Барак Обама при встъпването му в служба, а в отговор пристигна писмо от Овалния кабинет. Музикален привет имаше и за сватбата на Кейт и принц Уилям, както и за футболната легенда Христо Стоичков, който постоянно гостува в Забърдо.
В Сопот тачат надписа „ Аз съм българче “ като нравствен олтар
Уникален надпис " Аз съм българче " грее над Сопот. Той е построен от каменни букви с височина 3 метра, дълъг е 40 метра и се вижда от всички точки на града, Стремската котловина и от Подбалканския път. Извисява се там от 2017 година. Първите думи от Вазовото стихотворение са издигнати в местността Трапето край старинния параклис. " Аз съм българче " е името и на мемориалния комплекс, който се построява няколко месеца след надписа. Идеята е на кмета Деян Дойнов, който е отпред на Общината от 2015 година, и на неговия предходник Христо Цолев. Още с построяването му стана ясно, че мястото ще стане сакрално за сопотненци и прелъстителен център за гостите и туристите.
Комплексът „ Аз съм българче “ бе открит публично на 9 юли, рождената дата на Иван Вазов, с рекордно дълъг български трикольор, който в началото покриваше надписа, а след това кметът Деян Дойнов и вицепрезидентът Илияна Йотова, дружно с родолюбиви жители, придвижиха знамето в града пред паметника на националния стихотворец.
Изборът на мястото не е инцидентно. Буквите на Вазовото стихотворение гледат към града от историческия рид Трапето. През Средновековието тук се е намирал величествен православен храм, останал в националната памет с името „ Бяла църква “. Той греел с белите си стени и високата си снага и се виждал даже от Песнопойския хълм на пътя от Пловдив към Карлово. За малко в тези времена обитаемото място също носело името Бяла църква, под което участва и в романа „ Под игото “. Тук е било и килийното учебно заведение, в което Вазов се научил на четмо и писмо. През вековете от храма „ Бяла църква “ оживяла една абсида и по-късно тя станала част от днешния параклис „ Покров Богородичен “.
Стана традиция кметът Деян Дойнов да насочва най-важните послания към жителите на общината край гигантския надпис. „ За мен и моите съграждани това място е нравствен олтар. За да приказваш от него, би трябвало да си откровен, с чиста съвест и положителни планове “, напомни Дойнов. Още с построяването на комплекса той стана мястото, от което всяка година се афишират носителите на Вазовите награди и от които се оправят значими послания.
Макар да не е обект от музей „ Иван Вазов “, „ Аз съм българче “ се посещава от стотици деца, които идват на екскурзия в Сопот, от гостите на града, от безчет туристи. Снимки с надписа греят всекидневно и в обществените мрежи.
Карловци пият кафе и гледат Стремската долина
Големият православен кръст и параклисът „ Свети Иван Рилски “ бдят над Карлово от старопланинския рид над града. Пътеката до там е обичано място за релакс, само че и същинска атракция, която притегля погледите на гостите и туристите. Някои от ценителите на това място отиват до там и с термосче, с цел да отпита чашка горещо кафе, до момента в който гледат Стремската котловина в нозете си.
Вече едвам неколцина паметливи и доста възрастни карловци си спомнят, че преди време голата околност над града се наричала Баджа кая (в превод от турски - Скален комин). Името идва от канара, висока 15 метра, с дребна празнина като пещера в нея. Но към този момент близо две десетилетия всички споделят на въпросното място Кръста. Християнският знак е повдигнат през 2003 година по предложение на Николай Михайлов. Той е внук на прочут локален духовник, а една нощ сънувал, че на голото било работят лечебни сили. Идеята му е подкрепена от предприемачите Любен Белперчинов, Ненко Чернооков, някогашния дълготраен шеф на ВМЗ Ангел Писков и скулптора Димитър Рашков. Две години по-късно се появява и параклисът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ